уличник
[ˈulit͡ʃnik]
уличник значение:
Какво е уличник? Човек с лошо възпитание, който използва вулгарен език и има грубо поведение; хулиган.
1. (пренебрежително) Човек с лошо възпитание, който използва вулгарен език и има грубо поведение; хулиган.
2. (пряко) Бездомен човек или животно (най-често куче), живеещо на улицата.
- Ударение
- у̀личник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-лич-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- уличници
Примери за използване на уличник
(пренебрежително)
- Държи се като уличник и обижда всички наред.
(пряко)
- Горкият уличник търсеше подслон от дъжда.
Антоними на уличник
Как се пише уличник
Грешни изписвания: оличник, улйчник, уличнйк
Образувано от улица, запазва корена улич- и наставката -ник.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:улица
Производна дума от съществителното 'улица' с наставка '-ник', обозначаваща лице, свързано с корена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- държиш се като уличник
- пълен уличник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
