ултимативен
[ultimatiˈvɛn]
ултимативен значение:
Какво е ултимативен? Който има характер на ултиматум; който е под формата на категорично изискване, нетърпящо възражение.
1. (общо) Който има характер на ултиматум; който е под формата на категорично изискване, нетърпящо възражение.
- Ударение
- ултиматѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ул-ти-ма-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ултимативни
Примери за използване на ултимативен
(общо)
- Той постави исканията си в ултимативна форма.
- Ултимативният тон на преговорите доведе до напрежение.
Синоними на ултимативен
Антоними на ултимативен
Как се пише ултимативен
Грешни изписвания: олтимативен, ултймативен, ултимътивен, ултиматйвен
Думата се изписва с 'у' в началото, следвайки латинския корен ultimus.
Етимология
Произход:Немски / Латински
Оригинална дума:ultimativ / ultimatum
Заета чрез немски (ultimativ) или френски, произлизаща от къснолатинското ultimatum (последното), от ultimus (последен, краен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ултимативен тон
- ултимативно искане
- ултимативен характер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
