Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ултиматум

[uɫtiˈmatom]

ултиматум значение:

Какво е ултиматум? Категорично искане на една държава към друга, съпроводено със заплаха за прекъсване на преговорите или предприемане на враждебни действия, ако искането не бъде изпълнено в определен срок.

1. (дипломация) Категорично искане на една държава към друга, съпроводено със заплаха за прекъсване на преговорите или предприемане на враждебни действия, ако искането не бъде изпълнено в определен срок.
2. (преносно) Категорично, нетърпящо възражение изискване или условие в междуличностните или служебните отношения.
Ударение
ултима̀тум
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ул-ти-ма-тум
Род
мъжки
Мн. число
ултиматуми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ултиматум

(дипломация)
  • Правителството връчи ултиматум на посланика на съседната страна.
  • Срокът на ултиматума изтича в полунощ.
(преносно)
  • Ръководството постави ултиматум на служителите за спазване на работното време.
  • Тя му постави ултиматум да избира между нея и приятелите си.

Антоними на ултиматум

Как се пише ултиматум

Грешни изписвания: ултиматом, олтиматум, ултйматум, ултимътум
Думата се пише с у в последната сричка, съгласно латинския оригинал -tum.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ultimatum
От средновековен латински *ultimatum*, субстантивирана форма на *ultimatus* (последен, краен), от глагола *ultimare* (приключвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • връчвам ултиматум
  • поставям ултиматум
  • изтичане на ултиматум

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.