умиротвореност
[umirotvoˈrɛnost]
умиротвореност значение:
Какво е умиротвореност? Състояние на дълбоко вътрешно спокойствие, липса на агресия, напрежение или тревога; блаженство.
1. (психология) Състояние на дълбоко вътрешно спокойствие, липса на агресия, напрежение или тревога; блаженство.
- Ударение
- умиротворѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ми-рот-во-ре-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на умиротвореност
(психология)
- Лицето ѝ излъчваше блажена умиротвореност.
- След медитацията той почувства пълна умиротвореност.
Синоними на умиротвореност
Антоними на умиротвореност
Как се пише умиротвореност
Грешни изписвания: умиротворенос, омиротвореност, умйротвореност, умирутвореност, умиротвуреност, умиротворенуст
Започва с у- (представка за достигане на състояние), а не с о-. Свързващата гласна е о (мир-о-твор).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миръ
Съставна дума от 'мир' и 'творя' (създавам), с представка 'у-' и наставка '-еност'. Буквално означава състояние на създаден/постигнат мир.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чувство на умиротвореност
- дълбока умиротвореност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
