унук
[uˈnuk]
унук значение:
Какво е унук? Син на сина или на дъщерята; внук.
1. (диалектно/разговорно) Син на сина или на дъщерята; внук.
- Ударение
- уну̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-нук
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- унуци
Примери за използване на унук
(диалектно/разговорно)
- Баба Пена се радваше на своя малък унук.
- Дойдоха ѝ на гости всичките унуци.
Синоними на унук
Как се пише унук
Грешни изписвания: онук, унок
Това е дублетна/диалектна форма. Книжовната форма е внук.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вънукъ
Диалектна и разговорна форма на книжовното 'внук'. Преходът 'вн-' -> 'ун-' или изпадането на 'в' е характерно за някои западни български говори.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
