упорен
[uˈpɔrɛn]
упорен значение:
Какво е упорен? Който проявява упорство; настойчив, инатлив, неотстъпчив в действията или мненията си.
1. (характер) Който проявява упорство; настойчив, инатлив, неотстъпчив в действията или мненията си.
2. (преносно) Който продължава дълго и не се поддава на премахване (за болести, слухове и др.).
- Ударение
- упòрен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-по-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- упорни
Примери за използване на упорен
(характер)
- Той е упорен човек и никога не се отказва.
- Тя положи упорен труд, за да успее.
(преносно)
- Имаше упорен слух за неговата оставка.
- Мъчеше го упорна кашлица.
Синоними на упорен
Антоними на упорен
Как се пише упорен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:упор
От съществителното 'упор' (опора, натиск) или глагола 'упорствам'. Представка 'у-' и корен, свързан с натиск/съпротива.
Употреба
Чести словосъчетания:
- упорен труд
- упорна борба
- упорен слух
