ура
[uˈra]
ура значение:
Какво е ура? Възклик за изразяване на силен възторг, радост, въодушевление или одобрение.
1. (общо) Възклик за изразяване на силен възторг, радост, въодушевление или одобрение.
2. (военно дело) Боен вик при атака за повдигане на духа и сплашване на противника.
- Ударение
- ура̀
- Част на речта
- междуметие
- Сричкоделение
- у-ра
Примери за използване на ура
(общо)
- Ура! Нашите победиха!
- Децата викаха „ура“ и хвърляха шапките си във въздуха.
(военно дело)
- Войниците се вдигнаха в атака с мощно „ура“.
- С „ура“ на уста те превзеха позицията.
Как се пише ура
Грешни изписвания: ора
Думата се пише с у. Като междуметие се отделя със запетаи или удивителен знак.
Етимология
Произход:Немски / Руски / Тюркски
Оригинална дума:hurra / hurr / ur
Произходът е дискусионен. Вероятно навлиза в българския език чрез руски (ура), където може да е заето от немски (hurra) или от тюркски бойни викове (ur - удряй, бий). Използва се като интернационален възглас на триумф.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гръмко ура
- мощно ура
- викам ура
Фразеологизми:
- на ура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
