уричане
[uˈrit͡ʃanɛ]
уричане значение:
Какво е уричане? Магическо действие (според народните вярвания), при което чрез поглед или думи на възхищение се предизвиква болест или нещастие на човек или животно.
1. (етнография / суеверия) Магическо действие (според народните вярвания), при което чрез поглед или думи на възхищение се предизвиква болест или нещастие на човек или животно.
2. (остаряло) Определяне на срок, уговаряне на среща.
- Ударение
- урѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ри-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- уричания
Примери за използване на уричане
(етнография / суеверия)
- Сложиха на бебето червен конец против уричане.
- Бабата баеше против уричане.
(остаряло)
- Уричането на сватбата стана по Димитровден.
Синоними на уричане
Как се пише уричане
Грешни изписвания: оричане, урйчане, уричъне
Пише се с у-, защото представката е у- (указва насоченост на действието), а не о-.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:река (казвам)
От глагола 'уричам'. Коренът е свързан с говорене ('река', 'реч'). Първоначалното значение е 'определяне чрез слово' (съдба), което еволюира в суеверното значение за нанасяне на вреда чрез думи или поглед.
Употреба
Чести словосъчетания:
- против уричане
- пази от уричане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
