устат
[uˈstat]
устат значение:
Какво е устат? Който говори много, знае много думи; дързък, открехнат, който не си мълчи и лесно влиза в пререкания.
1. (характеристика на човек) Който говори много, знае много думи; дързък, открехнат, който не си мълчи и лесно влиза в пререкания.
2. (анатомия) Който има голяма уста (рядка употреба, предимно за животни или карикатурно).
- Ударение
- уста̀т
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ус-тат
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- устати
Примери за използване на устат
(характеристика на човек)
- Тя е устата жена и никой не може да я надвика.
- Трябва ни някой устат адвокат, за да спечелим делото.
(анатомия)
- Устата жаба квакаше в блатото.
Синоними на устат
Антоними на устат
Как се пише устат
Грешни изписвания: остат, устът
Няма особени правописни трудности. Пише се така, както се чува.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:уста
Образувано от съществителното 'уста' + наставка '-ат', индикираща наличие на качество в голяма степен (аналогично на 'глават', 'зъбат').
Употреба
Чести словосъчетания:
- устата жена
- устат човек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
