устремителен
[ustrɛˈmitɛlɛn]
устремителен значение:
Какво е устремителен? Който се извършва с голяма скорост, замах и енергия; буен, нападателен, носещ се бързо напред.
1. (общо/литературно) Който се извършва с голяма скорост, замах и енергия; буен, нападателен, носещ се бързо напред.
- Ударение
- устремѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-стре-ми-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- устремителни
Примери за използване на устремителен
(общо/литературно)
- Конницата предприе устремителен бяг към вражеските линии.
- Реката имаше устремително течение в горното си поречие.
Как се пише устремителен
Грешни изписвания: остремителен, устремйтелен
Пише се с 'и' в суфикса '-ителен'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:устрем
От съществителното 'устрем' или глагола 'устремя' + наставка '-ителен' за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- устремителен бяг
- устремителен ход
- устремителна атака
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
