Dumite-BG – онлайн речник за българския език

утежнителен

[utɛʒˈnitɛlɛn]

утежнителен значение:

Какво е утежнителен? Който прави вината по-голяма, който влошава положението на обвиняемия (за обстоятелства).

1. (право) Който прави вината по-голяма, който влошава положението на обвиняемия (за обстоятелства).
2. (общо) Който създава допълнителни трудности или тежести.
Ударение
утежнѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-теж-ни-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
утежнителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утежнителен

(право)
  • Съдът взе предвид всички утежнителни вината обстоятелства при произнасянето на присъдата.
  • Рецидивът се счита за утежнителен фактор.
(общо)
  • Новите изисквания имат утежнителен ефект върху малкия бизнес.

Антоними на утежнителен

Как се пише утежнителен

Грешни изписвания: отежнителен, утежнйтелен

Пише се с у в началото, тъй като произлиза от глагола утежнявам (представка у- за придаване на качество).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тежък -> утежня
Произлиза от глагола 'утежня' (правя по-тежък, влошавам), който е дериват на старобългарския корен за 'тежък' + наставка '-ителен' за образуване на прилагателни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • утежнителни обстоятелства
  • утежнителна причина
  • утежнителен период

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.