Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фаянс

[fɐˈjans]

фаянс значение:

Какво е фаянс? Вид грънчарско изделие от бяла глина, покрито с прозрачна или цветна глазура; използва се за изработка на плочки, съдове и санитария.

1. (технология) Вид грънчарско изделие от бяла глина, покрито с прозрачна или цветна глазура; използва се за изработка на плочки, съдове и санитария.
2. (строителство) Събирателно название за фаянсови плочки за облицовка.
Ударение
фая̀нс
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фа-янс
Род
мъжки
Мн. число
фаянси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фаянс

(технология)
  • Банята беше облицована със светлосин фаянс.
  • В музея са изложени чинии от рисуван фаянс.
(строителство)
  • Майсторът започна да лепи фаянса в кухнята.

Синоними на фаянс

Как се пише фаянс

Грешни изписвания: фаанс, файнс, фъянс
Думата съдържа буквосъчетанието я (йотувано а) след гласна, изписва се фаянс.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:faïence
Наименованието произлиза от името на италианския град Фаенца (Faenza), известен център за производство на керамика през Ренесанса. Терминът е възприет през френски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лепя фаянс
  • фаянсови плочки
  • санитарен фаянс

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.