Dumite-BG – онлайн речник за българския език

федаин

[fɛdɐˈin]

федаин значение:

Какво е федаин? Участник в арабски въоръжени групировки (често палестински), готов да се пожертва за политическа или религиозна кауза; бунтовник, партизанин.

1. (политика/военно дело) Участник в арабски въоръжени групировки (често палестински), готов да се пожертва за политическа или религиозна кауза; бунтовник, партизанин.
Ударение
федаѝн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фе-да-ин
Род
мъжки
Мн. число
федаини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на федаин

(политика/военно дело)
  • Група федаини извърши нападение срещу поста.
  • В новините съобщиха за сблъсъци с федаини.

Как се пише федаин

Грешни изписвания: фидаин, федъин, федайн
Пише се с е в първата сричка: федаин.

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:fidā'ī
От арабски *fidā'ī* (мн.ч. *fidā'īyīn*), означаващо 'човек, който жертва себе си' (в името на вярата или кауза).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.