Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фенотипен

[fɛnoˈtipɛn]

фенотипен значение:

Какво е фенотипен? Който се отнася до фенотипа – съвкупността от всички забележими белези и свойства на организма, формирани под влияние на генотипа и околната среда.

1. (биология) Който се отнася до фенотипа – съвкупността от всички забележими белези и свойства на организма, формирани под влияние на генотипа и околната среда.
Ударение
феноти́пен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
фе-но-ти-пен
Род
мъжки
Мн. число
фенотипни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фенотипен

(биология)
  • Фенотипната изменчивост е ключов фактор в еволюционния процес.
  • Двата индивида имат еднакъв генотип, но показват фенотипни различия.

Синоними на фенотипен

Антоними на фенотипен

Как се пише фенотипен

Грешни изписвания: финотипен, фенотипенн, фенутипен, фенотйпен
Думата се пише с 'е' във втората сричка (фено-), тъй като следва корена на думата 'феномен' и 'генотип'. В м.р. ед.ч. завършва на -ен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:phainō + typos
Терминът е образуван от гръцките корени 'phainō' (показвам, явявам се) и 'typos' (образ, тип). Въведен е в науката от датския генетик Вилхелм Йохансен през 1909 г. заедно с термина 'генотип'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фенотипен белег
  • фенотипна изява
  • фенотипна корелация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.