Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фиала

[fiˈaɫɐ]

фиала значение:

Какво е фиала? Древногръцка плитка жертвена чаша без дръжки (или с една/две дръжки), използвана за възлияния (либации) на вино в чест на боговете.

1. (история) Древногръцка плитка жертвена чаша без дръжки (или с една/две дръжки), използвана за възлияния (либации) на вино в чест на боговете.
2. (архитектура) Декоративен архитектурен елемент в готическата архитектура, представляващ увенчаващ стълб или върхар с пирамидална форма, украсен с кръстоцвети (флерони).
Ударение
фиа̀ла
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фи-а-ла
Род
женски
Мн. число
фиали
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фиала

(история)
  • В тракийското съкровище беше открита златна фиала с изящна орнаментика.
  • Жрецът издигна фиалата, за да извърши ритуалното възлияние.
(архитектура)
  • Островърхите фиали на катедралата се извисяваха към небето.
  • Контрафорсите бяха завършени с богато украсени каменни фиали.

Синоними на фиала

Как се пише фиала

Грешни изписвания: фияла, фйала, фиъла
Думата се пише с иа, а не с я, тъй като следва гръцкия оригинал и международната транслитерация на корена.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:φιάλη (phiale)
Заета чрез латински или западноевропейски езици от старогръцката дума φιάλη, означаваща широка плитка чаша или купа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златна фиала
  • сребърна фиала
  • готическа фиала

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.