Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фикция

[ˈfikt͡sijɐ]

фикция значение:

Какво е фикция? Нещо измислено, несъществуващо в действителността; измамна представа.

1. (общо) Нещо измислено, несъществуващо в действителността; измамна представа.
2. (литература/изкуство) Художествено творчество, основано на въображението на автора (белетристика).
3. (право) Правен похват, при който нещо несъществуващо се приема за съществуващо (или обратно) с цел да се приложи определена правна норма.
Ударение
фѝкция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фик-ция
Род
женски
Мн. число
фикции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фикция

(общо)
  • Неговите обещания се оказаха пълна фикция.
  • Границата между реалност и фикция в този филм е размита.
(литература/изкуство)
  • Тя чете предимно научна фикция.
(право)
  • Правната фикция, че незнанието на закона не оправдава никого.

Как се пише фикция

Грешни изписвания: фйкция, фикцйя

Думата завършва на -ция, както повечето съществителни от латински произход на -tio.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:fictio
От латинското *fictio* (образуване, измислица), от глагола *fingere* (оформям, измислям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • научна фикция
  • правна фикция
  • чиста фикция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.