финитен
[fiˈnitɛn]
финитен значение:
Какво е финитен? Който има краен брой елементи или ограничими размери; краен.
1. (математика) Който има краен брой елементи или ограничими размери; краен.
2. (лингвистика) Отнасящ се до личните глаголни форми, които имат категорията лице (спрегаеми форми).
- Ударение
- финѝтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- фи-ни-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- финитни
Примери за използване на финитен
(математика)
- Всяко финитно множество е изброимо.
- Разглеждаме финитен автомат с пет състояния.
(лингвистика)
- Финитните форми на глагола в изречението носят предикативната функция.
Антоними на финитен
Как се пише финитен
Грешни изписвания: фенитен, фйнитен, финйтен
Думата се пише с и във втората сричка. Проверка не може да се направи чрез сродна дума в българския език, правописът следва етимологичния оригинал (finitus).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:finitus
От латинското finitus (завършен, ограничен), причастие на finire (завършвам, слагам край). В българския език навлиза чрез западната научна терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- финитен автомат
- финитно множество
- финитна форма
- финитна математика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
