фирча
[ˈfirt͡ʃɐ]
фирча значение:
Какво е фирча? Движа се изключително бързо, летя или профучавам с характерно свистене; бягам бързо.
1. (разговорно) Движа се изключително бързо, летя или профучавам с характерно свистене; бягам бързо.
- Ударение
- фѝрча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- фир-ча
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на фирча
(разговорно)
- Куршумите фирчеха покрай ушите им.
- Колата фирчеше по магистралата.
Как се пише фирча
Грешни изписвания: фърча, фйрча
Думата е с корен, близък до хвърча/фърча, но се изписва с 'и' в това конкретно диалектно/жаргонно значение за свистене.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фиу
Звукоподражателен глагол, производен от звука при бързо движение през въздуха ('фиу', 'фър').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
