Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фолкаджия

[foɫkɐˈd͡ʒijɐ]

фолкаджия значение:

Какво е фолкаджия? Изпълнител на попфолк музика (чалга).

1. (музика) Изпълнител на попфолк музика (чалга).
2. (разговорно) Заклет почитател на попфолк музиката; човек с маниери и стил, асоциирани с тази субкултура.
Ударение
фолкаджѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фол-ка-джи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
фолкаджии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фолкаджия

(музика)
  • Известният фолкаджия напълни залата с почитатели.
  • Млад фолкаджия записа дует с рок певица.
(разговорно)
  • Той е стар фолкаджия и не слуша друга музика.
  • Група фолкаджии празнуваха шумно в механата.

Антоними на фолкаджия

Как се пише фолкаджия

Грешни изписвания: фолкажия, фулкаджия, фолкъджия, фолкаджйя

Изписва се с дж като част от продуктивната наставка -джия.

Етимология

Произход:Разностранен
Оригинална дума:folk + -джия
Хибридна дума, образувана от английската основа 'folk' (в смисъла на попфолк музика) и турската наставка за деятел '-джия'. Възникнала в българския език през 90-те години на XX век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • запален фолкаджия
  • прочут фолкаджия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.