Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фулминантен

[fulminantɛn]

фулминантен значение:

Какво е фулминантен? Който се развива изключително бързо, бурно и с тежки последици (за заболяване).

1. (Медицина) Който се развива изключително бързо, бурно и с тежки последици (за заболяване).
Ударение
фулмина̀нтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
фул-ми-нан-тен
Род
мъжки
Мн. число
фулминантни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фулминантен

(Медицина)
  • Фулминантният хепатит изисква незабавна медицинска намеса.
  • Болестта протече във фулминантна форма и завърши летално за часове.

Антоними на фулминантен

Как се пише фулминантен

Грешни изписвания: форминантен, фулмелантен, фолминантен, фулмйнантен, фулминънтен
Думата се изписва с двойно 'н' в наставката -ант-ен само когато се образува от основа на -нт (в случая латинската основа е такава).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:fulminans
От латинското причастие fulminans, родителен падеж fulminantis (светкавичен, поразяващ с мълния), от глагола fulminare (гърмя, трещя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фулминантен хепатит
  • фулминантна емболия
  • фулминантен шок

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.