хазяин
[xɐˈzʲaɪn]
хазяин значение:
Какво е хазяин? Собственик на къща, апартамент или стая, който ги дава под наем.
1. (пряко) Собственик на къща, апартамент или стая, който ги дава под наем.
2. (разговорно) Стопанин на дома, домакин, главата на семейството.
- Ударение
- хазя̀ин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ха-зя-ин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хазяи
Примери за използване на хазяин
(пряко)
- Хазяинът дойде да събере наема за месеца.
- Студентите се оплакваха от лошия си хазяин.
(разговорно)
- Той е добрият хазяин в тази къща и се грижи за всичко.
- Като истински хазяин, той посрещна гостите на вратата.
Синоними на хазяин
Антоними на хазяин
Как се пише хазяин
Грешни изписвания: хазаин, хозяин, хъзяин, хазяйн
Думата се пише с 'я' във втората сричка, под влияние на руското меко произношение, но адаптирано в българския правопис.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:хозяин
Заета от руския език. Първоизточникът е несигурен, но често се свързва с чувашката или тюркската дума 'xoja' (господар, стопанин) или персийската 'khwaja'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строг хазяин
- хазяин на квартирата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
