хайдук
[xɐjˈduk]
хайдук значение:
Какво е хайдук? Въоръжен борец срещу османската власт в България и на Балканите; народен закрилник (често използвано в народното творчество като синоним на хайдутин, но с по-героичен или поетичен нюанс).
1. (история) Въоръжен борец срещу османската власт в България и на Балканите; народен закрилник (често използвано в народното творчество като синоним на хайдутин, но с по-героичен или поетичен нюанс).
- Ударение
- хайду'к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хай-дук
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хайдуци
Примери за използване на хайдук
(история)
- Хайдук Велко се славеше със своята храброст.
- Песен се пее за хайдук Сидер.
Антоними на хайдук
Как се пише хайдук
Грешни изписвания: хайдуг, хъйдук, хаидук, хайдок
Пише се с 'к' в края. Проверка с формата за множествено число: хайдуци (където 'к' преминава в 'ц' поради палатализация, но не е звучно 'г').
Етимология
Произход:Унгарски / Турски
Оригинална дума:hajdú / haydut
Първоначално от унгарското 'hajdú' (говедар, по-късно наемен пехотинец), навлязло в балканските езици през османотурското 'haydut' (разбойник), но придобило значение на борец за свобода.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хайдук Велко
- стари хайдуци
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
