Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хранител

[xrɐ.ˈni.tɛɫ]

хранител значение:

Какво е хранител? Човек, който осигурява прехраната и издръжката на семейство или на други хора.

1. (общо) Човек, който осигурява прехраната и издръжката на семейство или на други хора.
2. (техника) Устройство или механизъм, който подава материали, суровини или енергия към машина.
Ударение
хранѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хра-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
хранители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хранител

(общо)
  • Бащата е основният хранител на семейството.
  • Загубата на единствения хранител постави домакинството в криза.
(техника)
  • Хранителят на поточната линия блокира.
  • Автоматичен хранител за хартия.

Антоними на хранител

Как се пише хранител

Грешни изписвания: хранитал, хрънител, хранйтел
Суфиксът за деятелни имена е -тел, не -тал.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:храня
Произлиза от глагола храня + суфикс за деятел -тел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • единствен хранител
  • хранител на семейството

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.