Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хрантутница

[xrɐnˈtutnit͡sɐ]

хрантутница значение:

Какво е хрантутница? Жена, която живее на чужд гръб и се оставя да я хранят, без да работи; готованка.

1. (преносно) Жена, която живее на чужд гръб и се оставя да я хранят, без да работи; готованка.
Ударение
хранту'тница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хран-тут-ни-ца
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
хрантутници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хрантутница

(преносно)
  • Тя не искаше да работи и предпочиташе да бъде хрантутница на родителите си.

Синоними на хрантутница

Антоними на хрантутница

Как се пише хрантутница

Грешни изписвания: хрантутникца, хрънтутница, хрантотница, хрантутнйца

Суфиксът за женски род е -ица, който заменя мъжкото окончание -ник.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:храня + тутя се (вероятно)
Женски род на 'хрантутник'. Произходът е свързан с глагола 'храня' и втора съставка с неясен или диалектен произход (вероятно 'тутя се' - мая се, или 'тътря').

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.