хриптя
[xripˈtʲa]
хриптя значение:
Какво е хриптя? Дишам тежко, като издавам дрезгав, свирещ или стържещ звук от гърдите или гърлото (обикновено при болест или усилие).
1. (медицина/общо) Дишам тежко, като издавам дрезгав, свирещ или стържещ звук от гърдите или гърлото (обикновено при болест или усилие).
2. (общо) Говоря с пресипнал, дрезгав глас.
- Ударение
- хриптя'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- хрип-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на хриптя
(медицина/общо)
- Болният хриптеше в съня си, борейки се за въздух.
- Старият мотор хриптеше и се давеше, преди да изгасне окончателно.
(общо)
- Той хриптеше заповеди, защото гласът му беше паднал от викане.
Синоними на хриптя
Как се пише хриптя
Грешни изписвания: хрептя, хрйптя
Основната гласна в корена е 'и', проверява се с думата 'хрип'.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:хрип
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ дрезгав, стържещ звук при дишане. Сродна със староруското 'хрипъ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гърдите хриптят
- хриптя тежко
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
