хубаво
[ˈxubɐvo]
хубаво значение:
Какво е хубаво? По красив, приятен или добър начин.
1. (наречие) По красив, приятен или добър начин.
2. (частица) Дума за изразяване на съгласие, потвърждение или примирение.
3. (прилагателно (ср.р.)) Нещо, което притежава положителни качества, красота или е приятно (форма за среден род).
- Ударение
- ху'баво
- Част на речта
- наречие, прилагателно име, частица
- Сричкоделение
- ху-ба-во
- Род
- среден
Примери за използване на хубаво
(наречие)
- Тя пее много хубаво.
- Всичко свърши хубаво.
(частица)
- Хубаво, ще дойда с теб.
- Хубаво де, разбрах те!
(прилагателно (ср.р.))
- Времето днес е много хубаво.
- Това е хубаво дете.
Антоними на хубаво
- грозно, лошо, не, невъзможно
Как се пише хубаво
Грешни изписвания: убаво, хобаво, хубъво, хубаву
Думата започва с х. Изпускането му е диалектна грешка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хубав
Общославянски корен, свързан със значения за гъвкавост или удобство, развил се в българския като 'красив', 'добър'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хубаво време
- хубаво ми е
Фразеологизми:
- всичко хубаво
- хубава работа, ама българска
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
