хубаволик
[xubɐvoˈlik]
хубаволик значение:
Какво е хубаволик? Който има хубаво лице; красив, личен.
1. (поетично/литературно) Който има хубаво лице; красив, личен.
- Ударение
- хубаволѝк
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ху-ба-во-лик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хубаволики
Примери за използване на хубаволик
(поетично/литературно)
- От портрета я гледаше хубаволик момък с топли очи.
- В приказката се разказваше за хубаволика девойка от далечно царство.
Как се пише хубаволик
Грешни изписвания: хубав лик, хобаволик, хубъволик, хубавулик, хубаволйк
Пише се слято със съединителна гласна 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хубав + о + лик
Сложна дума, съставена от прилагателното 'хубав', съединителна гласна 'о' и старинната дума за лице/образ 'лик'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
