хъш
[xɤʃ]
хъш значение:
Какво е хъш? Български емигрант в Румъния през епохата на Възраждането, обикновено революционер, живеещ в немилост и бедност, но готов да се бори за свободата на България.
1. (история) Български емигрант в Румъния през епохата на Възраждането, обикновено революционер, живеещ в немилост и бедност, но готов да се бори за свободата на България.
2. (разговорно/остаряло) Бездомен скитник, човек без сигурно препитание, често бунтар по дух.
- Ударение
- хъ̀ш
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хъш
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хъшове
Примери за използване на хъш
(история)
- Хъшовете се събираха в кръчмата на Знаменосеца, за да обсъждат бъдещето на отечеството.
- Образът на хъша е централен в повестта 'Немили-недраги'.
(разговорно/остаряло)
- Живееше като хъш, без дом и без работа, но с гордо вдигната глава.
Синоними на хъш
Антоними на хъш
Как се пише хъш
Грешни изписвания: хаш
Думата се пише с ъ. Множественото число се образува с окончание -ове (хъшове).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:hış
Вероятно от турски (диалектно) или звукоподражателно, свързано с думи за негодник, скитник. В българския език думата придобива героично-романтичен оттенък благодарение на литературата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стари хъшове
- хъшовски живот
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
