царствуване
[ˈt͡sarstvuvɐnɛ]
царствуване значение:
Какво е царствуване? Периодът на управление на един цар; процесът на упражняване на върховна монархическа власт.
1. (история/политика) Периодът на управление на един цар; процесът на упражняване на върховна монархическа власт.
2. (преносно) Пълно господство или доминиране на някакво явление, мода или идея.
- Ударение
- ца̀рствуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- цар-ству-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на царствуване
(история/политика)
- По време на дългото му царствуване държавата преживя разцвет.
- Царствуването на Симеон Велики е Златен век за българската книжнина.
(преносно)
- Царствуването на посредствеността в изкуството трябва да спре.
Синоними на царствуване
Как се пише царствуване
Грешни изписвания: царствоване, църствуване, царствувъне
Пише се с у в наставката -уване, тъй като произлиза от глагола царствувам. Формата е по-архаична или тържествена в сравнение с царуване или царстване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣсарь
Произлиза от 'цар' (съкратено от 'цезар' през стб. 'цѣсарь'). Формата е отглаголно съществително от 'царствувам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълголетно царствуване
- щастливо царствуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
