цвиля
[ˈt͡svilʲɐ]
цвиля значение:
Какво е цвиля? Издавам характерния силен, трептящ звук, присъщ на конете.
1. (зоология) Издавам характерния силен, трептящ звук, присъщ на конете.
2. (преносно) Смея се гръмко, неудържимо и понякога дразнещо (за човек).
- Ударение
- цвѝля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- цви-ля
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на цвиля
(зоология)
- Конят цвилеше нервно в конюшнята.
- Чу се как жребецът зацвили на поляната.
(преносно)
- Спряха да цвилят чак когато влезе учителят.
- Цялата компания цвилеше от смях на глупавите вицове.
Синоними на цвиля
Как се пише цвиля
Грешни изписвания: цвила, цвйля
Глаголът е от II спрежение и завършва на -я в 1 л. ед.ч.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kviliti
От праславянското *kviliti (плача, ридая, издавам жален звук). В съвременния български език значението се е специализирало за звуците, издавани от коне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- конят цвили
- цвиля от смях
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
