центробежен
[t͡sɛntroˈbɛʒɛn]
центробежен значение:
Какво е центробежен? Който е насочен от центъра навън по радиуса на въртене.
1. (физика) Който е насочен от центъра навън по радиуса на въртене.
2. (преносно) Който води към отдалечаване, разединение или отцепване от централната власт или ядро.
- Ударение
- центробѐжен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- цен-тро-бе-жен
- Род
- мъжки
Примери за използване на центробежен
(физика)
- Центробежната сила изтласква обектите към периферията при въртене.
- Използваме центробежна помпа за изпомпване на водата.
(преносно)
- В партията се засилиха центробежните тенденции и някои членове напуснаха.
- Центробежните сили в обществото заплашват единството на държавата.
Синоними на центробежен
Антоними на центробежен
Как се пише центробежен
Грешни изписвания: центрубежен
Сложните думи се свързват със съединителна гласна о (центр-о-бежен). Пише се с ж (от бягаш, редуване г/ж).
Етимология
Произход:Латински / Български
Оригинална дума:centrum + бягам
Калка (буквален превод по части) от латинския термин centrifugalis (centrum - център, fugere - бягам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- центробежна сила
- центробежни сили
- центробежна помпа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
