Dumite-BG – онлайн речник за българския език

центростремителен

[t͡sɛntrostrɛˈmitɛlɛn]

центростремителен значение:

Какво е центростремителен? Който е насочен към центъра; който действа в посока към оста на въртене или към центъра на кривината на траекторията.

1. (Физика) Който е насочен към центъра; който действа в посока към оста на въртене или към центъра на кривината на траекторията.
2. (преносно) Който води към обединение, сближаване или концентрация около едно ядро.
Ударение
центростремѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
цен-тро-стре-ми-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
центростремителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на центростремителен

(Физика)
  • Центростремителната сила е необходима за поддържане на кръговото движение.
  • Ускорението при движение по окръжност е винаги центростремително.
(преносно)
  • В обществото се забелязват центростремителни тенденции за обединение около новата кауза.

Синоними на центростремителен

Антоними на центростремителен

Как се пише центростремителен

Грешни изписвания: центрустремителен, центро-стремителен, центростремйтелен
Думата е сложна, образувана от две основи (център + стремя се) и съединителна гласна -о-. Пише се слято.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:centrum + petere
Калка (буквален превод) от латинското compitum или научен термин, съставен от 'centrum' (център) и 'petere' (стремя се, търся). Навлязла в българския език чрез руска или западноевропейска научна терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • центростремителна сила
  • центростремително ускорение
  • центростремителни тенденции

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.