Dumite-BG – онлайн речник за българския език

циганин

[t͡siɡanin]

циганин значение:

Какво е циганин? Лице, принадлежащо към етническа общност с индийски произход, разпръсната по целия свят; ром.

1. (етнография) Лице, принадлежащо към етническа общност с индийски произход, разпръсната по целия свят; ром.
2. (преносно/разговорно) Човек, който се пазари дребнаво, стиска се или лъже (често с обиден нюанс).
Ударение
цѝганин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ци-га-нин
Род
мъжки
Мн. число
цигани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на циганин

(етнография)
  • В оркестъра свиреше възрастен циганин с цигулка.
  • Катунът на циганите се установи край реката.
(преносно/разговорно)
  • Не бъди такъв циганин, остави някакъв бакшиш.
  • Лъже като дърт циганин.

Как се пише циганин

Грешни изписвания: цигънин, цйганин, циганйн
Думата се пише с и в първата сричка и а във втората.

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:ἀθίγγανος (athinganos)
Първоначално название на еретическа секта ('недокосваните'), което по-късно се пренася върху ромския етнос във Византия и славянския свят.

Употреба

Фразеологизми:
  • лъже като дърт циганин
  • циганска работа
  • циганско лято

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.