часослов
[t͡ʃɐsoˈsɫɔf]
часослов значение:
Какво е часослов? Богослужебна книга в Православната църква, която съдържа неизменяемите молитвословия от денонощното богослужение (полунощница, утреня, часове, вечерня и повечерие).
1. (църковен термин) Богослужебна книга в Православната църква, която съдържа неизменяемите молитвословия от денонощното богослужение (полунощница, утреня, часове, вечерня и повечерие).
- Ударение
- часосло̀в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ча-со-слов
- Род
- мъжки
- Мн. число
- часослови
Примери за използване на часослов
(църковен термин)
- Монахът тихо четешe от стария часослов на светлината на свещта.
- В библиотеката на манастира се съхранява ръкописен часослов от XIV век.
Синоними на часослов
Как се пише часослов
Грешни изписвания: часослоф, чъсослов, часуслов, часослув
Думата се пише с в накрая, въпреки че при изговор се чува ф поради обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата. Проверка се прави с форма, където съгласната е пред гласна: часословът.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:часословъ
Калка от гръцката дума ὡρολόγιον (horologion). Съставна дума от 'часъ' (време, час) и 'слово' (тук със значение на казване, молитва), обозначаваща книга, съдържаща молитвите за определените часове на денонощието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям часослов
- малък часослов
- чета часослов
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
