честолюбивост
[t͡ʃɛstoljuˈbivost]
честолюбивост значение:
Какво е честолюбивост? Качество на характера, изразяващо се в силен стремеж към почести, слава, обществено признание и запазване на личното достойнство.
1. (психология) Качество на характера, изразяващо се в силен стремеж към почести, слава, обществено признание и запазване на личното достойнство.
- Ударение
- честолюбѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чес-то-лю-би-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на честолюбивост
(психология)
- Неговата болезнена честолюбивост не му позволяваше да признае грешката си.
- Тя прояви завидна честолюбивост в преследването на кариерните си цели.
Синоними на честолюбивост
Антоними на честолюбивост
Как се пише честолюбивост
Грешни изписвания: чистолюбивост, честолюбивос, честулюбивост, честолюбйвост, честолюбивуст
Пише се с е (от чест), а не с и (като чисто). Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чест + любя
Съставна дума от 'чест' и 'любя' (обичам), вероятно калка от гръцкото 'filotimia'. Наставката '-ост' образува съществителното за качество от прилагателното 'честолюбив'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болезнена честолюбивост
- наранена честолюбивост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
