честолюбие
[t͡ʃɛstoˈʎubiɛ]
честолюбие значение:
Какво е честолюбие? Силно развито чувство за лично достойнство; стремеж към завоюване на добро име, почести и обществено признание.
1. (психология) Силно развито чувство за лично достойнство; стремеж към завоюване на добро име, почести и обществено признание.
- Ударение
- честолю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чес-то-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на честолюбие
(психология)
- Болното му честолюбие не му позволяваше да признае грешката си.
- Тя нарани честолюбието му с острия си коментар.
Синоними на честолюбие
Антоними на честолюбие
Как се пише честолюбие
Грешни изписвания: чистолюбие, честулюбие, честолюбйе
Думата е сложна, съставена от основите чест и любие, свързани със съединителна гласна о. Не бива да се бърка с чистолюбие (любов към чистотата).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чьсть + любити
Словообразувателна калка (буквален превод) по модела на гръцката дума philotimia (φιλοтиμια), съставена от корените за 'чест' и 'обичам/любя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болно честолюбие
- накърнено честолюбие
- прекалено честолюбие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
