самолюбие
[sɐmoˈlʲubiɛ]
самолюбие значение:
Какво е самолюбие? Чувство за собствено достойнство; съзнание за собствената стойност и нежелание тя да бъде накърнена.
1. (Психология/Етика) Чувство за собствено достойнство; съзнание за собствената стойност и нежелание тя да бъде накърнена.
2. (Психология (негативен нюанс)) Прекалена любов към себе си, високомерие, болезнена чувствителност към мнението на другите за собствената личност.
- Ударение
- самолю́бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самолюбия (рядко)
Примери за използване на самолюбие
(Психология/Етика)
- Нараненото му самолюбие не му позволяваше да поиска извинение.
- Трябва да имаш малко самолюбие и да не позволяваш да те третират така.
(Психология (негативен нюанс))
- Болезненото му самолюбие го направи самотен, защото се обиждаше от всичко.
- Това беше проява на празно самолюбие, а не на реални качества.
Синоними на самолюбие
Антоними на самолюбие
Как се пише самолюбие
Грешни изписвания: самолубие, съмолюбие, самулюбие, самолюбйе
Съединителната гласна е о (сам-о-любие). Пише се с ю след меко 'л'.
Етимология
Произход:Български (Калка)
Оригинална дума:сам + любя
Сложна дума, образувана от основите 'сам' и 'любя' (обичам). Вероятна калка (буквален превод) по модела на гръцкото 'philautia' или руското 'самолюбие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болезнено самолюбие
- накърнено самолюбие
- женско самолюбие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
