чиноначалие
[tʃinonɐˈtʃaliɛ]
чиноначалие значение:
Какво е чиноначалие? Строг ред в служебните отношения, при който по-ниските по длъжност се подчиняват на по-високите; служебна йерархия.
1. (книжовно, архаично) Строг ред в служебните отношения, при който по-ниските по длъжност се подчиняват на по-високите; служебна йерархия.
- Ударение
- чинонача'лие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чи-но-на-ча-ли-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на чиноначалие
(книжовно, архаично)
- В армията се спазва строго чиноначалие.
- Той наруши чиноначалието, като се обърна директно към генерала.
Синоними на чиноначалие
Антоними на чиноначалие
Как се пише чиноначалие
Грешни изписвания: чинуначалие, чиноначалие, чйноначалие, чинонъчалие, чиноначълие, чиноначалйе
Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна о (чин-о-началие). Пише се слято.
Етимология
Произход:Църковнославянски/Руски
Оригинална дума:чин + началие
Съставено от 'чин' (ред, ранг) и 'началие' (власт, ръководство). Калка на гръцката църковна или административна терминология (йерархия), заета през руски или църковнославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строго чиноначалие
- спазвам чиноначалието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
