чистосърдечие
[t͡ʃistosɐrˈdɛt͡ʃiɛ]
чистосърдечие значение:
Какво е чистосърдечие? Качество на човек, който е искрен, откровен и добронамерен; липса на лицемерие и задни мисли.
1. (етика/психология) Качество на човек, който е искрен, откровен и добронамерен; липса на лицемерие и задни мисли.
- Ударение
- чистосърдѐчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чис-то-сър-де-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на чистосърдечие
(етика/психология)
- Тя отговори с присъщото си детско чистосърдечие.
- Неговото чистосърдечие често беше бъркано с наивност.
Синоними на чистосърдечие
Как се пише чистосърдечие
Грешни изписвания: чистосърдече, чистосърдечии, чйстосърдечие, чистусърдечие, чистосардечие, чистосърдечйе
Сложна дума, пише се слято. Съединителната гласна е о. Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чист + сърце
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'чист' и съществителното 'сърце'. Калка на гръцки или латински модели за добродетели, означаваща буквално 'с чисто сърце'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- с чистосърдечие
- трогателно чистосърдечие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
