Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чокой

[t͡ʃoˈkɔj]

чокой значение:

Какво е чокой? Богат земевладелец или чифликчия (предимно в румънските княжества и Бесарабия, но използвано и в България), често свързван със социално потисничество и експлоатация.

1. (история) Богат земевладелец или чифликчия (предимно в румънските княжества и Бесарабия, но използвано и в България), често свързван със социално потисничество и експлоатация.
2. (преносно) Парвеню; човек, който се е замогнал бързо и демонстрира безскрупулност и арогантност.
Ударение
чоко̀й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чо-кой
Род
мъжки
Мн. число
чокои
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чокой

(история)
  • Старият чокой владееше всички земи отвъд реката и селяните трепереха от него.
  • В разказите на Йовков се срещат образи на добруджански чокои.
(преносно)
  • Държи се като някакъв местен чокой, който мисли, че законите не важат за него.

Антоними на чокой

Как се пише чокой

Грешни изписвания: чокуй, чукой, чокоин
Думата завършва на й в единствено число. Формата за множествено число е чокои (заменя се 'й' с 'и').

Етимология

Произход:Турски/Румънски
Оригинална дума:ciocoi
От румънското 'ciocoi' (парвеню, новобогаташ, експлоататор), което вероятно е заемка от турски. В българския език навлиза през Възраждането като синоним на богат земевладелец или чорбаджия, който потиска бедните.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добруджански чокой
  • местен чокой

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.