шептене
[ʃɛpˈtɛnɛ]
шептене значение:
Какво е шептене? Действието на говорене много тихо, без вибрация на гласните струни.
1. (пряко) Действието на говорене много тихо, без вибрация на гласните струни.
2. (преносно) Тихи, шумолящи звуци, издавани от природни обекти (листа, вода, вятър).
- Ударение
- шептѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шеп-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- шептения
Примери за използване на шептене
(пряко)
- Постоянното шептене в задната част на залата дразнеше лектора.
- Чуваше се само тихо шептене.
(преносно)
- Успокояващото шептене на листата приспиваше пътниците.
Как се пише шептене
Грешни изписвания: шептене
Пише се с е в последната сричка като окончание за отглаголни съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шьптати
Отглаголно съществително от 'шептя'. Коренът е със звукоподражителен произход, сродни форми се срещат в повечето славянски езици (напр. руски 'шептать').
Употреба
Чести словосъчетания:
- тихо шептене
- загадъчно шептене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
