шумтя
[ʃomˈtʲa]
шумтя значение:
Какво е шумтя? Издавам лек, глух, монотонен шум (за вода, гора, машина и др.).
1. (пряко) Издавам лек, глух, монотонен шум (за вода, гора, машина и др.).
2. (разговорно) Вдигам шум, безпокоя с шум.
- Ударение
- шумтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- шум-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на шумтя
(пряко)
- Реката тихо шумтеше в коритото си.
- Самоварът вече шумтеше на масата, готов за чай.
(разговорно)
- Не шумтете, децата спят в съседната стая!
Как се пише шумтя
Грешни изписвания: шомтя, шумта
Коренната гласна е у (от шум). Глаголът е от II спрежение, окончание -я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шумъ
Произлиза от съществителното 'шум'. Наставката '-тя' придава значение за продължително, монотонно действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шумтя тихо
- водата шумти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
