аберация
[ɐbɛˈrat͡sijɐ]
аберация значение:
Какво е аберация? Отклонение от нормата, правилото или обичайното състояние; грешка.
1. (общо) Отклонение от нормата, правилото или обичайното състояние; грешка.
2. (физика / оптика) Дефект на оптична система, при който се получават неясни или изкривени изображения (напр. сферична или хроматична аберация).
3. (биология) Отклонение в структурата или броя на хромозомите; изменение във външните белези на организъм.
- Ударение
- абера̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-бе-ра-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- аберации
Примери за използване на аберация
(общо)
- Това поведение е социална аберация.
- Възприемам случилото се като временна аберация на здравия разум.
(физика / оптика)
- Новият обектив коригира хроматичната аберация много добре.
(биология)
- Хромозомната аберация може да доведе до генетични заболявания.
Синоними на аберация
Как се пише аберация
Грешни изписвания: абирация, абераций, аберъция, аберацйя
Думата завършва на -ия в единствено число (съществително от женски род). Формата с -ий е възможна само в множествено число при членуване на съществителни от мъжки род, което тук не е приложимо.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:aberratio
Заемка от латински език: aberratio (отклонение), от ab (от) + errare (скитам, греша).
Употреба
Чести словосъчетания:
- хроматична аберация
- сферична аберация
- хромозомна аберация
- умствена аберация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
