абюрация
[ɐbjuˈrat͡sijɐ]
абюрация значение:
Какво е абюрация? Тържествено, публично отричане от вяра, учение или заблуда (ерес), често извършвано под клетва.
1. (религия/история) Тържествено, публично отричане от вяра, учение или заблуда (ерес), често извършвано под клетва.
- Ударение
- абюра'ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-бю-ра-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- абюрации
Примери за използване на абюрация
(религия/история)
- Инквизицията изисквала абюрация от обвинените в ерес, за да запазят живота си.
- Абюрацията на Галилей е известен исторически акт на принудително отричане от научните му възгледи.
Синоними на абюрация
Антоними на абюрация
Как се пише абюрация
Грешни изписвания: аберация, абжурация, абюръция, абюрацйя
Пише се с ю след б (заемане през западен език, отразяващо омекчаването на съгласната или дифтонга 'ju'). Да не се бърка с аберация (отклонение във физиката/оптиката).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:abjuratio
От латинското *abjuratio* (отричане под клетва), през френски *abjuration*. Терминът навлиза през религиозната и правна литература.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
