Dumite-BG – онлайн речник за българския език

автократор

[aftoˈkrator]

автократор значение:

Какво е автократор? Владетел с неограничена, абсолютна власт; самодържец. Титла, използвана основно за византийските императори.

1. (история) Владетел с неограничена, абсолютна власт; самодържец. Титла, използвана основно за византийските императори.
2. (политика) Политически лидер, който управлява еднолично и авторитарно.
Ударение
автокра̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ав-то-кра-тор
Род
мъжки
Мн. число
автократори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на автократор

(история)
  • Император Юстиниан управляваше като истински автократор.
  • Титлата автократор подчертаваше божествения произход на властта във Византия.
(политика)
  • В съвременния свят все още се срещат примери за държавни глави, действащи като автократори.

Антоними на автократор

Как се пише автократор

Грешни изписвания: авто-кратор, афтократор, автукратор, автокрътор, автократур
Думата е чуждица и се пише слято. Съгласната в пред беззвучната т се обеззвучава при изговор, но правописът следва етимологията (ауто- > авто-).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:autokratōr
Заемка от старогръцки αὐτοκράτωρ (autokratōr), съставено от αὐτός (autós – сам) и κράτος (krátos – власт, сила). Буквално означава 'самовластник'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.