анимус
[ˈanimus]
анимус значение:
Какво е анимус? В аналитичната психология на Карл Юнг: несъзнаваната мъжка страна в личността на жената.
1. (Психология) В аналитичната психология на Карл Юнг: несъзнаваната мъжка страна в личността на жената.
2. (Книжовно) Враждебност, неприязън, предубеждение (повлияно от английска употреба).
3. (Правна наука) Намерение, умисъл за извършване на определено действие (напр. animus possidendi - намерение за владение).
- Ударение
- а̀нимус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-ни-мус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- анимуси
Примери за използване на анимус
(Психология)
- Интеграцията на анимуса е важна част от индивидуацията на жената.
- Негативният анимус може да се прояви като догматични и твърди убеждения.
(Книжовно)
- В думите му се долавяше скрит анимус към опонента.
(Правна наука)
- За да има владение, е необходим както корпус (фактическа власт), така и анимус (намерение).
Синоними на анимус
Как се пише анимус
Грешни изписвания: анимос, анймус
Следва латинския правопис на окончанието -us, транскрибирано като -ус.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:animus
От латински 'animus' – дух, ум, смелост, страст, намерение. В психологията е въведено от Карл Юнг.
Употреба
Чести словосъчетания:
- анима и анимус
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
