аподиктичен
[ɐpodikˈtit͡ʃɛn]
аподиктичен значение:
Какво е аподиктичен? Който е безусловно верен, неоспорим и доказан по необходимост; който има силата на доказателство.
1. (логика/философия) Който е безусловно верен, неоспорим и доказан по необходимост; който има силата на доказателство.
2. (книжовно/поведение) Който не търпи възражения; категоричен, самоуверен (за тон, изказване).
- Ударение
- аподикти'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- а-по-дик-ти-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- аподиктични
Примери за използване на аподиктичен
(логика/философия)
- Аподиктичното съждение изразява логическа необходимост, за разлика от вероятностното.
- В математиката се търсят аподиктични истини.
(книжовно/поведение)
- Той говореше с аподиктичен тон, който дразнеше събеседниците му.
- Нейното мнение беше изказано по аподиктичен начин, изключващ всякаква дискусия.
Синоними на аподиктичен
Антоними на аподиктичен
Как се пише аподиктичен
Грешни изписвания: аподектичен, апудиктичен, аподйктичен, аподиктйчен
Думата следва гръцкия си корен. Пише се с и във втората и третата сричка (аподиктичен).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:apodeiktikos
От старогръцки 'apodeiktikos' (доказателен, убедителен), през латински или немски. Свързано с 'apodeixis' (доказателство).
Употреба
Чести словосъчетания:
- аподиктичен тон
- аподиктично твърдение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
