асонантен
[asoˈnantɛn]
асонантен значение:
Какво е асонантен? Който се отнася до асонанс (повторение на еднакви гласни звукове в близко разположени думи); който съдържа непълна рима, основана на гласните.
1. (литература/езикознание) Който се отнася до асонанс (повторение на еднакви гласни звукове в близко разположени думи); който съдържа непълна рима, основана на гласните.
- Ударение
- асона̀нтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- а-со-нан-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- асонантни
Примери за използване на асонантен
(литература/езикознание)
- Стихът се отличава с богато асонантно звучене.
- Поетът използва асонантни рими за постигане на мелодичност.
Синоними на асонантен
Антоними на асонантен
Как се пише асонантен
Грешни изписвания: асунантен, асонънтен
Думата се пише с о във втората сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:assonare
От латинския глагол 'assonare' (отзвучавам, съзвучавам). Свързано с термина 'асонанс'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- асонантна рима
- асонантно повторение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
