безбожник
[bɛzˈbɔʒnik]
безбожник значение:
Какво е безбожник? Човек, който отрича съществуването на Бог; атеист, неверник.
1. (религия) Човек, който отрича съществуването на Бог; атеист, неверник.
2. (преносно) Човек без морал, съвест или милост; жесток и порочен човек.
- Ударение
- безбо̀жник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-бож-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безбожници
Примери за използване на безбожник
(религия)
- В миналото са преследвали всеки, обявен за безбожник от църквата.
(преносно)
- Само пълен безбожник може да открадне парите на сираците.
Антоними на безбожник
Как се пише безбожник
Грешни изписвания: бесбожник, безбужник, безбожнйк
Приставка без- не се променя пред звучни съгласни (като 'б'). Пише се з, въпреки че фонетично може да не се обеззвучава напълно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + бог
Словообразуване от предлога 'без', съществителното 'бог' и наставката за деятел '-ник'. Първоначално означава човек, който не признава Бог.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
