беззаконник
[bɛzzɐˈkɔnnik]
беззаконник значение:
Какво е беззаконник? Човек, който нарушава законите или установения правов ред.
1. (пряко) Човек, който нарушава законите или установения правов ред.
2. (религия/морал) Човек, който не спазва моралните или божите заповеди; грешник, нечестивец.
- Ударение
- беззакòнник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-за-кон-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- беззаконници
Примери за използване на беззаконник
(пряко)
- Властта трябва да накаже всеки беззаконник, дръзнал да посегне на държавната собственост.
(религия/морал)
- Той бе обявен за беззаконник от църквата заради еретичните си проповеди.
Синоними на беззаконник
Антоними на беззаконник
Как се пише беззаконник
Грешни изписвания: безаконник, беззъконник, беззакунник, беззаконнйк
Думата се образува от представката без- и корена закон. Тъй като представката завършва на з, а коренът започва със з, се получава удвояване: беззаконник.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:беззаконьникъ
Словообразуване от представката „без-“, корена „закон“ и наставката „-ник“. Калка на гръцкото ἄноμος.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нагъл беззаконник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
